19 ^(A)И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи

^2 (B)и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.

³ Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.

⁴ Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,

^5 (C)извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.

⁶ Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,

^7 (D)и рече (им): братя мои, не правете зло;

⁸ ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.

^9 (E)Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.

¹⁰ Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);

^11 (F)и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.

¹² Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, – всички изведи от това място,

¹³ защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.

^14 (G)Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува.

¹⁵ Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.

¹⁶ И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.

^17 (H)А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.

¹⁸ Но Лот им отговори: не, Господи,

¹⁹ ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;

²⁰ ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.

²¹ И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;

^22 (I)побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.

²³ Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.

^24 (J)Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,

²⁵ и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.

^26 (K)А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со̀лен стълб.

^27 (L)Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;

²⁸ и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.

²⁹ Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.

³⁰ Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.

³¹ И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;

^32 (M)и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.

³³ И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.

³⁴ На другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.

³⁵ И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.

³⁶ И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;

^37 (N)и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и до днес.

³⁸ И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и до днес.