Add parallel Print Page Options

(A)Чуйте това слово, телици васански, които сте на Самарийска планина, – вие, които притеснявате сиромаси, угнетявате бедни и казвате на господарите си: „поднасяйте, а ние ще пием!“

Кле се Господ Бог в Своята светост, че ето, ще дойдат върху ви дни, когато ще ви повлекат с куки и останалите от вас – с въдици.

(B)И ще излезете през проломите на стените, всяка – както се случи, и ще хвърлите всички украшения от чертозите, казва Господ.

(C)Идете във Ветил – и грешете, в Галгал – и умножавайте престъпленията, принасяйте жертвите си всяко утро, десятъците си поне през всеки три дни.

(D)Принасяйте за благодарствена жертва квасно, обаждайте за доброволните си приноси и разгласяйте за тях, защото вие това обичате, синове Израилеви, казва Господ Бог.

Затова ви и дадох чисти зъби във всички ваши градове и недостиг от хляб във всички ваши селища; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.

(E)И задържах от вас дъжда три месеца до жътва; проливах дъжд върху един град, а върху други град не проливах дъжд; една част беше напоявана с дъжд, а друга, непоръсена с дъжд, изсъхваше.

И събираха се два, три града в един град, за да се напият с вода, и не можаха до ситост да се напият; но и тогава вие се не обърнахте към мене, казва Господ.

(F)Поразявах ви с главня и жълтеница по житата; многото ви градини и лозя, смоковници и маслини пояждаше гъсеница, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.

10 (G)Пращах ви мор, като египетския, избивах с меч момците ви, като откарвах конете в плен, тъй че смрад от вашите станове се подигаше в ноздрите ви, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.

11 (H)Извършвах сред вас разрушение, както Бог разруши Содом и Гомора, и вие бяхте изтеглени като главня из огън, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.

12 (I)Затова тъй ще постъпя с тебе, Израилю; и понеже тъй ще постъпя с тебе, приготви се да посрещнеш Бога твой, Израилю,

13 защото ето, Той е, Който образува планини и създава вятъра и обявява на човека намеренията му, утринната светлина обръща на мрак и върви високо над земята. Господ Бог Саваот е името Му.

Слушайте тая дума, Васански юници, Които сте на Самарийската планина, Които насилвате сиромасите, Които угнетявате немотните, Които казвате на господарите си: Донесете и да пием,

Господ Иеова се закле в светостта Си, Че, ето, идат върху вас дни, Когато ще ви уловят с въдици, И останалите от вас с рибарски куки.

И ще излезете през проломите, Всяка <от вас> направо пред себе си, И ще се хвърлите в Хармон, казва Господ.

Дойдете във Ветил, та вършете нечестие, В Галгал притурете на нечестието си, И донасяйте жертвите си всяка сутрин, Десетъците си през три дни;

Чрез огън принесете квасен хляб за благодарствена жертва; Прогласете доброволни приноси, и известете ги; Защото така обичате, израилтяни, казва Господ Иеова.

А, <от моя страна>, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.

При това, Аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.

Така <жителите на> два-три града, като се скитаха, <Стекоха се> в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.

Поразих ви с изсушителен вятър и мана; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Смоковниците и маслините; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

10 Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах вонята на становете ви до ноздрите ви; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

11 Разорих <градове> между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня изтръгната из огън; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

12 Затова, според <твоите постъпки> ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.

13 Защото, ето, Онзи, Който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека мисълта му, Който обръща зората в тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.