Авакум 3
Библия, синодално издание
3 Молитва на пророк Авакума, за пение.
2 Господи! чух вест от Тебе и се уплаших. Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост.
3 (A)Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята.
4 (B)Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му!
5 (C)Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му – палещ вятър.
6 (D)Той стана – и поклати земята; погледна – и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни.
7 (E)Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя.
8 (F)Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници?
9 (G)Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята.
10 (H)Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си;
11 (I)слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия.
12 В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите.
13 Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх.
14 Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха.
15 С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води.
16 Аз чух – и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител.
17 Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, –
18 (J)аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение.
19 (K)Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми! (Началнику на хора.)
Авакум 3
1940 Bulgarian Bible
3 Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.
2 Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.
3 Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.
4 Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.
5 Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.
6 Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.
7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
8 Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?
9 Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.
10 Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.
12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.
13 Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)
14 Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.
15 С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.
16 Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.
17 Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,
18 Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com