Add parallel Print Page Options

Давид и домът на Саул

18 (A)И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

(B)В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

(C)А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

(D)И жените, като танцуваха, пееха ответно:

Саул порази хиляди,
а Давид – десетки хиляди.

(E)А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

10 (F)А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

11 (G)И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12 (H)И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

13 (I)Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

14 (J)Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15 Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

16 (K)А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

17 (L)Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

18 (M)А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет?

19 (N)Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

20 (O)А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

21 (P)Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

23 И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

24 И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

25 (Q)А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

26 (R)А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

27 (S)Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28 Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

30 (T)А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.