Четвърта Царства 7
Библия, синодално издание
7 Каза още Елисей: чуйте словото Господне! Тъй говори Господ: утре по това време една мяра чисто брашно ще ст рув а една сикла, и две мери ечемик една сикла при портите на Самария.
2 (A)А сановникът, върху чиято ръка се опираше царят, отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А тоя каза: ето, с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.
3 (B)Имаше при входа на портите четирима прокажени, и те си говореха един други му: защо да седим тук, очаквайки смъртта?
4 Ако речем да идем в града, в града има глад, и ще умрем там; ако пък седим тук, пак ще умрем. По-добре да идем в сирийския стан: ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни убият, ще умрем.
5 И станаха в сумрак, за да идат в сирийския стан. И дойдоха до края на сирийския стан, и ето, там няма ни един човек.
6 (C)Защото Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно, израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат.
7 Затова бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си – целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят.
8 И тия прокажени дойдоха до края на стана, влязоха в една шатра, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, и злато, и дрехи, па отидоха, та ги скриха. Влязоха и в друга шатра, и оттам взеха неща, па отидоха и ги скриха.
9 И си казаха един другиму: не правим добре. Тоя ден е ден за радостна вест; ако се забавим и чакаме да се съмне, виновни ще бъдем. Затова да идем и обадим в царския дом.
10 Дойдоха, повикаха градските вратари и им разправиха, думайки: ходихме в сирийския стан, и ето, там няма ни човек, ни глас човешки, а само вързани коне, и вързани осли, и шатрите, както си са.
11 Вратарите извикаха и обадиха вестта в самия царски дворец.
12 През нощта царят стана и каза на слугите си: ще ви кажа, какво правят с нас сирийци. Те знаят, че теглим от глад, та са излезли от стана, да се скрият в нивите, като мислят тъй: кога излязат от града, живи ще ги хванем и ще навлезем в града.
13 Отговори един от слугите му и каза: нека вземат пет от конете, които останаха в града, (от цялото израилско опълчение само това остана в него, от цялото опълчение на израилтяните, което загина,) та да пратим и да видим.
14 И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници. И царят прати подир сирийската войска, като каза: идете и вижте.
15 И вървяха подир тях до Иордан; и ето, целият път посеян с дрехи и вещи, които сирийци бяха нахвърляли в бързия си бяг. Върнаха се пратениците и обадиха на царя.
16 Тогава народът излезе и разграби сирийския стан, и една мяра чисто брашно стана за сикла, и две мери ечемик – за сикла, по словото Господне.
17 (D)И царят остави при портите оня велможа, върху чиято ръка се опираше, и народът го стъпка при портите, и той умря, както бе казал Божият човек, който говори, когато царят ходи при него.
18 Когато Божият човек бе говорил на царя тъй: две мери ечемик за сикла, и една мяра чисто брашно за сикла ще бъде утре по това време пред портите на Самария,
19 (E)тогава оня велможа отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А той му бе казал: с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.
20 Тъй и стана с него: и стъпка го народът на портите, и той умря.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
