Add parallel Print Page Options

Замисъл за унищожаване на юдеите

Тогава царят, изпълнен със силен гняв и решен на всичко в омразата си, повика Ермон, който беше назначен да се грижи за бойните слонове. [a] Заповяда му на следващия ден да напоят обилно с тамян и чисто вино всички слонове, петстотин на брой, и когато се развилнеят под въздействието на огромното количество питие, да ги изведат срещу юдеите, обречени на смърт. След като издаде тази заповед, той устрои пиршество, като покани онези свои приятели и военачалници, които бяха най-враждебно настроени против юдеите. [b] Ермон, на когото бяха поверени слоновете, изпълни точно заповедта му. Определените за това служители отидоха от вечерта да вържат ръцете на злощастните. Те взеха и други предпазни мерки спрямо тях, тъй като мислеха, че за този народ вече идва гибелният край. А юдеите, които в очите на езичниците изглеждаха съвсем беззащитни заради неволята, притиснала ги отвред с оковите си, [c] отправяха, облени в сълзи, непрестанно молитвен зов към Всемогъщия Господ, Който владее над всяка власт, към своя милостив Бог и Отец и Го призоваваха [d] да отблъсне от тях нечестивия помисъл и със Своето славно явяване да ги спаси от отредената им участ. Тяхната неспирна молитва възлезе на небето.

10 [e] Ермон пък напои освирепелите слонове, като им даде обилно вино и тамян, а на сутринта се яви в двореца, за да съобщи това на царя. 11 Но Бог бе изпратил на царя здрав сън – този хубав дар, пращан от него денем и нощем на всички, на които Той иска. 12 Така, по Божия воля потънал в сладък и дълбок сън, той забрави за нечестивите си помисли и се оказа напълно заблуден в неотменимостта на своите решения. 13 А юдеите, като се избавиха от отредения им гибелен час, възхваляваха Светия си Бог и отново отправяха молитви към Милостивия да покаже на надменните езичници силата на всемогъщата Си десница.

14 Около девет и половина часа служителят, на когото бе възложено да кани, като видя, че поканените вече се бяха събрали, влезе при царя да го буди. 15 [f] След като едва успя да го събуди, той го осведоми, че времето за пиршеството вече изтича. 16 [g] Царят изслуша думите му, отиде на пиршеството и нареди поканените там да седнат около него. 17 Като сториха това, той ги прикани да се насладят на угощението и да се отдадат на развлечения, тъй като участието в такова пиршество е голяма почит. 18 По време на дългия разговор царят изпрати да повикат Ермон и със строг и заканителен глас го попита по каква причина са оставили юдеите да преживеят този ден. 19 Той отговори, че още нощес изпълнил, каквото му било поръчано, а приятелите потвърдиха това. 20 [h] А царят, надминал в жестокостта си и Фаларис, каза: „Трябва да са благодарни на днешния ми сън! [i] Ти обаче незабавно приготви пак така слоновете, та юдеите, които не искат да съблюдават законите, да бъдат изтребени.“ 21 Щом царят рече това, присъстващите с радост и задоволство изказаха своето одобрение и всеки се отправи към дома си. 22 [j] Но тази нощ те прекараха не в сън, а в измисляне на всевъзможни позорни наказания за юдеите, които смятаха за злосторници.

23 На зазоряване, когато едва бяха пропели петли, Ермон беше подготвил животните и ги изведе в широкия двор. 24 Т[k] ълпи народ от града, събрали се за ужасяващото зрелище, с нетърпение очакваха утрото. 25 А юдеите, в последните мигове на живота си, облени в сълзи и с жалостни вопли отправяха молитва с прострени към небето ръце и призоваваха великия Бог отново да им се притече бързо на помощ. 26 Слънцето все още не беше разпръснало лъчите си и царят още приемаше своите приятели, когато пред него застана Ермон. Той го покани да излезе и му извести, че е готово всичко, за да бъде изпълнено царското желание. 27 Царят го изслуша, но това необичайно излизане предизвика у него недоумение, понеже всичко беше забравил. Затова и попита каква е тази работа, която той така старателно му е свършил. 28 [l] Всъщност това беше дело на властващия над всичко Бог, Който обрече на забрава всичките му предишни помисли. 29 Тогава Ермон и всичките му приятели се обърнаха към него: „Царю, животните и войската са подготвени съгласно твоята изрична заповед.“ 30 Ала тези думи го изпълниха със силен гняв, защото всичките му помисли срещу юдеите бяха разсеяни от Божия промисъл и той с блеснали очи отправи заплаха: 31 „Ако имаше родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на тези диви зверове вместо невинните юдеи, които съхраниха към мене и предците ми неизменно своята твърда вярност. 32 [m] И ако не беше моята привързаност към тебе заради това, че заедно отраснахме и заради твоите заслуги, ти щеше да бъдеш погубен вместо тях.“ 33 Така върху Ермон се стовари неочаквана и страшна заплаха; погледът му стана мрачен и лицето му посърна. 34 [n] Приятелите на царя един по един незабелязано се разотидоха, а насъбралите се отпратиха всеки по своята си работа. 35 Щом юдеите чуха за случилото се с царя, възхвалиха Господа, Царя на царете, че отново се яви, за да им се притече на помощ. 36 Но царят по навик отново устрои пиршество и прикани към веселие. 37 [o] После извика Ермон и заплашително му рече: „Колко пъти, негоднико, трябва да ти заповядвам едно и също! 38 [p] Приготви утре пак слоновете за изтребването на юдеите!“

Клетвата на царя за погубването на юдеите

39 Тогава седналите с него на трапезата сродници, удивени от обърканите му мисли, казаха следното: 40 [q]„Докога, царю, като безумни ще ни подлагаш на изпитание? Вече трети път даваш заповед да ги изтребим, но дойде ли време да я изпълним, друго ти идва наум и отменяш заповедта си. 41 Затова и в града от очакването се създава суматоха, пълни се с тълпи народ и вече съществува постоянна опасност да бъде разграбен.“

42 Тогава царят, изпълнен със същото безразсъдство, както Фаларис, и без да се съобразява с промяната на отношението си в полза на юдеите, [r] се зарече с клетва, която щеше да стане неизпълнима, незабавно да ги изпрати в ада, осакатени и изпотъпкани от животните. 43 След това щеше да се отправи на поход против Юдея, скоро да я сравни със земята с огън и меч, а недостъпния им за нас храм незабавно да опожари и да го направи завинаги пуст за всички, които искат там да принасят жертви. 44 Изпълнените с радост приятели и сродниците му се разотидоха обнадеждени, като разположиха стража на най-подходящите места в града.

45 А водачът на слоновете доведе животните, както се казва, почти в свирепо състояние от приготвеното с тамян благоуханно вино и съоръжени със страшни уреди за мъчение. 46 [s] Призори, когато вече безбройни тълпи се бяха устремили извън града към хиподрума, той дойде в двореца и напомни на царя за предстоящото събитие. 47 А царят, чиято нечестива душа бе обзета от дива ярост, излезе с цялата си войска заедно със слоновете. Поради жестокото си сърце той искаше да види със собствените си очи злощастната и мъчителна гибел на обречените.

48 Когато юдеите видяха слоновете да излизат през портите и вдигналия се прах, вървящата след тях въоръжена войска и множеството народ, като чуха и силния грохот, 49 [t] те помислиха, че са настанали последният час на живота им и краят на тяхното така мъчително очакване, [u] избухнаха в сълзи и ридания, целуваха се един друг, прегръщаха се с роднини, хвърляйки им се на шията – бащи на синове, а майки на дъщери, [v] други пък държаха на гърди новородени дечица, които сучеха последно мляко. 50 Но те помнеха сторените им преди от небето благодеяния, паднаха всички на лицата си с една мисъл, като махнаха новородените от гърдите си, 51 и отправиха силен зов към Властващия над всяка власт да ги помилва и отново да им се яви, застанали вече пред портите на ада.

Footnotes

  1. 5:2 В Синодалната Библия 5:2 е част от 5:1.
  2. 5:4 В Синодалната Библия 5:4 е част от 5:2.
  3. 5:7 В Синодалната Библия 5:7 е част от 5:4.
  4. 5:8 В Синодалната Билия 5:8 е част от 5:4.
  5. 5:10 В Синодалната Библия 5:10 е част от 5:5.
  6. 5:15 В Синодалната Библия 5:15 е част от 5:9.
  7. 5:16 В Синодалната Библия 5:16 е част от 5:9.
  8. 5:20 В Синодалната Библия 5:20 е част от 5:12.
  9. 5:20 В Синодалната Библия текстът: „Ти обаче незабавно приготви пак така слоновете, та юдеите, които не искат да съблюдават законите, да бъдат изтребени“ е 5:13.
  10. 5:22 В Синодалната Библия 5:22 е част от 5:14.
  11. 5:24 В Синодалната Библия 5:24 е част от 5:15.
  12. 5:28 В Синодалната Библия 5:28 е част от 5:18.
  13. 5:32 В Синодалната Библия 5:32 е част от 5:21.
  14. 5:34 В Синодалната Библия 5:34 е част от 5:22.
  15. 5:37 В Синодалната Библия 5:37 е част от 5:24.
  16. 5:38 В Синодалната Библия 5:38 е част от 5:24.
  17. 5:40 В Синодалната Библия 5:40 е част от 5:25.
  18. 5:42 В Синодалната Библия текстът: „се зарече с клетва, която щеше да стане неизпълнима, незабавно да ги изпрати в ада, осакатени и изпотъпкани от животните“ е част от 5:28.
  19. 5:46 В Синодалната Библия 5:46 е част от 5:30.
  20. 5:49 В Синодалната Библия 5:49 е част от 5:32.
  21. 5:49 В Синодалната Библия текстът: „избухнаха в сълзи и ридания, целуваха се един друг, прегръщаха се с роднини, хвърляйки им се на шията – бащи на синове, а майки на дъщери“ е 5:33.
  22. 5:49 В Синодалната Библия текстът: „други пък държаха на гърди новородени дечица, които сучеха последно мляко“ е 5:34.