Add parallel Print Page Options

Той ми отговори: „Всевишният е сътворил това време за мнозина, а бъдещото за малцина. Ще ти приведа, Ездра, едно сравнение. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че предоставя твърде много пръст, от която правят съдове от глина, а малко пясък, от който се получава злато, така са и делата на сегашното време – мнозина са сътворените, но малцина ще се спасят.“

Тогава изрекох следното: „Душо моя, проумей смисъла и приеми мъдростта, защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.

О, Господи, нима няма да позволиш на Своя служител да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни – усъвършенстване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името ‘човек’? Ти си единствен, а ние сме единственото творение на Твоите ръце, както Ти каза. И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти създаваш частите му? Как Твоето творение се запазва в огъня и във водата и как пак Твоето създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, сътворена в него? И пазещото, и онова, което се пази, и едното, и другото се запазват, и майчината утроба своевременно връща запазеното, което е израсло в нея. 10 Ти си заповядал от самите части, тоест от гърдите, да се дава мляко – плод от гръдни зърна, 11 за да се храни създаденото до някое време, а след това ще го предадеш на Твоето милосърдие. 12 Ти си го възпитал със Своята правда, научил си го на Своя Закон, обхванал си го със Своя разум 13 и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело. 14 Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед е лесно да се нареди и да се запази онова, което е било създадено.

15 И сега, Господи, аз ще кажа: Ти знаеш повече за всеки от хората; ала аз ще говоря за Твоя народ, за който страдам, 16 за Твоето наследство, за което проливам сълзи, за Израил, за който скърбя, за потомството на Яков, заради което съм съкрушен. 17 Ще започна да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята. 18 Но аз чух, че скоро ще дойде Съдията. 19 Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми и аз ще говоря пред Тебе.“

Ето началото на думите на Ездра, преди да бъде взет. 20 Тогава казах: „Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното, 21 Чийто престол е неоценим и Чиято слава е непостижима, на Когото се подчиняват с трепет ангелските войнства 22 и му служат във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите – неизменни, 23 Чиято повеля е силна и Чието управление е страшно, Чийто поглед пресушава бездни, Чийто гняв стопява планини и така истината пребъдва вечно, 24 чуй молитвата на Своя служители се вслушай в молбата на Своето създание! 25 Докато съм жив, ще говоря, и докато разбирам, ще отговарям.

26 Не се взирай в греховете на Своя народ, а в онези, които Ти служат истински; 27 не обръщай внимание на нечестивите дела на езичниците, а на делата на онези, които спазиха Твоите завети сред страдания; 28 не мисли за онези, които постъпваха лицемерно спрямо Тебе, а си спомни за тези, които, по Твоя воля, разбраха що е страх; 29 не погубвай онези, които живяха като добитък, а погледни тези, които блестящо изучаваха Твоя Закон; 30 не се гневи на онези, които са смятани за по-лоши от зверове, но възлюби тези, които винаги се надяват на Твоето правосъдие и слава. 31 Защото ние и бащите ни страдаме от такива болести, а Ти ще се наречеш милосърден заради нас, грешните. 32 Ако поискаш да ни помилваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела. 33 А праведните, извършили много дела, ще получат награда според своите дела.

34 Какво е човекът, та да му се гневиш, и този род покварен, та да се огорчаваш толкова от него? 35 Наистина измежду родените няма никой, който да не е постъпил нечестиво, и никой измежду изповядващите Тебе, който да не е съгрешил. 36 Тъкмо в това и ще се явят Твоята справедливост и Твоята благост, Господи, когато помилваш онези, на които не са присъщи добрите дела.“

37 Той ми отговори: „Ти каза нещо справедливо и както рече, така и ще стане. 38 Защото наистина Аз не мисля за делата на онези, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта, 39 а се радвам за подвизите на праведните, за това, как те са странствали, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда. 40 Както Аз казах, така е. 41 Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посято оцелява след време и не всичко посадено хваща корен, така и не всички онези, които са посети в това време, ще се спасят.“

42 Аз отвърнах: „Ако съм придобил благодат, ще говоря. 43 Както семето на земеделеца загива, ако не поникне, след като не получи навреме Твоя дъжд, или пък се развали от много дъжд, 44 така е и с човека, създаден от Твоите ръце: Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен на него, за когото си създал всичко и когото Ти уподоби на семето на земеделеца. 45 Не се гневи на нас, но пощади Своя народ и помилвай Своето наследство, защото Ти си милосърден към създанието Си.“

46 Той ми отговори с думите: „Сегашното е за сегашните и бъдещото – за бъдещите. 47 Много не ти достига, за да можеш да обикнеш Моето създание повече от Мене, макар и често да съм се доближавал до тебе самия и никога до неправедните. 48 Но и по това ти си необикновен в очите на Всевишния, 49 задето си се смирил, както ти прилича, и не си оценявал себе си така, че да бъдеш прославян много между праведните. 50 Много и горчиви неволи ще постигнат в последното време онези, които населяват света, защото ще живеят много надменно. 51 А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе, 52 защото за вас е отворен раят и е насадено дървото на живота, за вас е предназначено бъдещото време, подготвено е изобилието, съграден е градът, приготвени са покоите, съвършената благост и съвършената мъдрост. 53 (A)Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас и покварата бяга в ада, за да бъде забравена. 54 Минаха болестите и накрая се показа съкровището на безсмъртието.

55 Така че не се старай да узнаеш повече за множеството на загиващите. 56 Защото, като получиха свобода, те отхвърлиха Всевишния, пренебрегнаха закона Му, изоставиха пътищата Му, 57 а освен това потъпкаха и праведниците Му 58 (B)и казваха в сърцето си: ‘Няма Бог’, макар и да знаеха, че са смъртни. 59 Както вас ви чака онова, за което беше казано преди, така и тях – жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека, 60 ала самите създадени оскверниха името на Онзи, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Онзи, Който им беше приготвил живот. 61 Поради това сега наближава Моят съд. 62 Не разкрих това на всички, а само на тебе и на малцина, подобни на тебе.“

Тогава аз казах: 63 „Ето Господи, сега Ти ми показа много знамения, които ще започнеш да твориш в последното време, но не показа кога.“