Трета Ездра 10

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

10 Но когато синът ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря. ² Тогава всички ние обърнахме светилниците и всички мои съграждани се втурнаха да ме утешават, а аз почивах до нощта на другия ден. ³ А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле. ⁴ И мисля да не се връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, а непрестанно да плача и да постя, докато умра.“

⁵ Като изоставих размишленията, които ме бяха обзели, аз се обърнах с гняв към нея: ⁶ „О, най-безумна от всички жени! Нима не виждаш нашата скръб и това, което ни сполетя – ⁷ че Сион, нашата майка, е в дълбока печал, безкрайно унизена. ⁸ И сега, когато всички ние скърбим и тъжим, защото всички сме опечалени, нима ти ще тъжиш само за сина си? ⁹ Попитай земята и тя ще ти каже, че тя е, която трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби, ¹⁰ защото всички, отначало родени от нея, и други, които ще дойдат, почти всички загиват и толкова много се предават на изтребление. ¹¹ Така че кой трябва повече да тъжи, ако не онази, която е изгубила толкова деца, а не ти, която скърбиш за едно единствено? ¹² И ако ми кажеш: ‘Моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и съм родила с болки, ¹³ а пък земята изгубва, както ѝ е присъщо – множеството, което е на нея, си отива така, както идва’ – тогава аз ще ти отвърна, ¹⁴ че както ти си родила с мъка, така и земята дава своя плод на човека, който я обработва още от самото начало.

¹⁵ Затова сега се въздържай в скръбта си и мъжествено понеси загубата, която те е постигнала, ¹⁶ защото, ако признаеш, че определеното от Бога е справедливо, и сина си ще получиш, когато му дойде времето, и ще бъдеш прославена между жените. ¹⁷ Така че, върни се в града при мъжа си.“

¹⁸ Ала тя ми отговори: „Няма да направя така, няма да се върна в града, тук ще умра.“

¹⁹ Аз продължих разговора с нея и рекох: ²⁰ „Не прави това, а послушай моя съвет, защото колко са бедите на Сион! Утеши се заради скръбта на Йерусалим. ²¹ Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен, ²² арфата ни е унизена, песните ни замлъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на Завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена и името, наречено на нас, едва не е поругано, децата ни претърпяха позор, свещениците ни са избити, левитите ни са отведени в плен, девиците ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, младежите ни са в робство, изпълнените със сила станаха слаби ²³ и което е най-тежко, знамето на Сион загуби славата си, защото е предадено в ръцете на онези, които ни мразят. ²⁴ Затова оставѝ голямата си тъга, изоставѝ многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният и Всевишният да ти даде успокоение и да облекчи мъките ти.“

²⁵ И докато ѝ говорех, ето лицето и погледът ѝ ненадейно засияха, видът ѝ стана бляскав, така че, уплашен от нея, размислях какво ще е това. ²⁶ И ето изведнъж тя извика толкова силно и страшно, че от този вик земята потрепери. ²⁷ И аз видях, ето жената вече не ми се явяваше, а се градеше град и неговото място се открояваше върху широки основи. Уплашен, аз извиках с висок глас: ²⁸ „Къде е ангел Уриил, който дойде при мене отначало? Защото той ме доведе до такова изумление, в което целта ми се изгуби, молитвата ми се превърна в злословие.“

²⁹ И докато говорех това, ангелът дойде при мене и ме видя. ³⁰ И ето аз лежах като мъртъв и в несвяст. Той ме хвана за дясната ръка, подкрепи ме и като ме изправи на крака, ме запита: ³¹ „Какво ти е? Какво смущава твоя разум и чувствата в сърцето ти? Какво те безпокои?“

³² Аз отвърнах: „Това, че ти ме изостави, и аз, като постъпих, както ти каза, излязох на полето, и ето видях и още виждам онова, за което не мога да разкажа.“

³³ А той ми каза: „Стой смело и аз ще ти обясня.“

³⁴ Отвърнах: „Говори ми, господарю мой, само не ме оставяй да умра напразно; ³⁵ защото аз видях това, което не знаех, и чух това, което не зная. ³⁶ Чувството ли ме лъже, или душата ми бълнува насън? ³⁷ Затова те моля да обясниш на своя служител това мое изумление.“

Тогава той ми отговори: ³⁸ „Слушай ме и аз ще те науча; и ще ти обясня онова, което те уплаши, защото Всевишният ще ти открие много тайни. ³⁹ Той вижда твоя прав път – че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион. ⁴⁰ Ето какво означава видението, което ти се яви: ⁴¹ жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш, ⁴² която сетне стана невидима, а на тебе се яви град, който се строи, ⁴³ и която ти разказа за смъртта на сина си, означава следното: ⁴⁴ жената, която видя, това е Сион; сега виждаш нея като град, който се съгражда; ⁴⁵ това, че тя тридесет години е била безплодна, означава, че в продължение на тридесет години в Сион още не е била принасяна жертва. ⁴⁶ След тридесет години безплодната родила син; това е било тогава, когато Соломон е създал града и е принесъл жертви. ⁴⁷ Това, което тя ти каза – че с труд го е отхранила, – това е било обитаването в Йерусалим. ⁴⁸ А това, което ти каза – че синът ѝ, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, – това е било падането на Йерусалим. ⁴⁹ И ето ти видя подобието ѝ, как тя скърбеше за сина си, а ти се мъчеше да я утешиш: това трябваше да ти се открие. ⁵⁰ А сега Всевишният, като вижда, че скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, ти показа светлината на славата му и неговата красота. ⁵¹ Тъкмо затова ти заповядах да живееш на полето, където няма къща. ⁵² Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това; ⁵³ затова и заповядах да дойдеш на полето, където не е положена основа на здание. ⁵⁴ Защото не можеше да съществува дело на човешко създание там, където започваше да се показва градът на Всевишния.

⁵⁵ И така, не бой се и нека сърцето ти да не се страхува, а влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, доколкото могат да видят очите ти. ⁵⁶ След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти. ⁵⁷ Ти си по-блажен от мнозина и си призован при Всевишния, както малцина. ⁵⁸ Утре през нощта остани тук ⁵⁹ и Всевишният ще ти покаже видение на най-великите дела, които Той ще извърши за жителите на земята в последните дни.“ ⁶⁰ И спах през онази нощ и през следващата, както той ми заповяда.