Римляни 9

1940 Bulgarian Bible

9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

³ Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

⁴ които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

⁵ чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

⁶ Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

⁷ нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

⁸ Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

⁹ Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

¹⁰ И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

¹¹ макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

¹² рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

¹³ както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

¹⁴ И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

¹⁵ Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

¹⁶ И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

¹⁷ Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

¹⁸ И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

¹⁹ На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

²⁰ Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

²¹ Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

²² А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

²³ и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

²⁴ над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

²⁵ както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

²⁶ И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

²⁷ А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

²⁸ Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

²⁹ И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

³⁰ И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

³¹ а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

³² Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

³³ както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".