Add parallel Print Page Options

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.