Песен на песните 8

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

8 О, да беше мой брат,
който е сукал от гърдите на моята майка!
Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам
и никой нямаше да ме осъди^[a].
² Щях да те поведа, щях да те заведа
в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш^[b],
а аз щях да ти давам ухайно вино,
със сок от моите нарове.
^3 (A)Лявата му ръка е под главата ми,
а дясната ме прегръща.

^4 (B)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди възлюбената да пожелае.

^5 (C)Коя е тази, която идва от пустинята,
опирайки се на своя възлюбен?

Събудих се под ябълката –
там майка ти е изпитала родилни болки,
там те е родила твоята родителка.
⁶ Положи ме като печат на сърцето си,
като пръстен^[c] на ръката си,
защото любовта е силна като смърт,
ревността – люта като преизподня,
пламъците^[d] ѝ са огнени.
⁷ Големи води не могат да угасят любовта
и реки^[e] няма да я залеят.
Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,
той щеше да бъде презрян.

⁸ Имаме малка сестра, няма още гърди.
Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
⁹ Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро;
да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.

¹⁰ Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули.
Затова ще намеря любов^[f] в очите му^[g].

¹¹ Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон.
Той предаде лозето на пазачи.
Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.

¹² А моето лозе си е при мене.
Хилядата нека са за тебе, Соломоне,
а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.

¹³ Ти, която живееш в градините,
в гласа ти се вслушват приятелите.
Нека и аз го послушам.

^14 (D)Тичай, мой възлюбени,
и бъди като сърна
или като млад елен по благоуханни планини.