Add parallel Print Page Options

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, и не липсва ни един между тях,

Челото ти под булото е Като част от нар.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!