Add parallel Print Page Options

Йоан вижда небето

След това погледнах и там пред мен в небето беше отворена врата. Чух гласа, който ми бе говорил преди. Той звучеше като тръба и ми каза: „Качи се тук и ще ти покажа какво трябва да се случи след това.“ В същия миг Духът ме завладя. Пред мен в небето имаше престол, на който седеше някой. Лицето на Този, който седеше на него, сияеше като яспис и сард. Дъга с цвят на изумруд заобикаляше престола. Около него имаше други двадесет и четири престола и на престолите седяха двадесет и четири старейшини, [a] облечени в бяло и носещи на главите си златни венци. От престола идваха светкавици, тътени и гръмотевици, а пред него горяха седем факли. Те са седемте Божии Духа. Пред престола имаше нещо като стъклено море, прозрачно като кристал.

Пред престола и от всичките му страни стояха четири живи същества. [b] Те имаха очи навсякъде – и отпред, и отзад. Първото живо същество приличаше на лъв, второто – на вол, третото имаше човешко лице, а четвъртото приличаше на летящ орел. Всяко от тези четири живи същества имаше по шест крила и очи, които ги покриваха навсякъде – и отвън, и отвътре. Ден и нощ тези същества повтаряха безспир:

„Свят, свят, свят е Господ, Всемогъщият Бог,
    който беше, който е и който идва!“

Всеки път, когато тези живи същества отдават слава, [c] чест и благодарност на Седналия на престола и Живеещия за вечни векове, 10 двадесет и четиримата старейшини падат пред Седналия на престола и се покланят на Живеещия за вечни векове. Те хвърлят венците си пред престола и казват:

11 „Господи, Боже наш!
Ти си достоен да получиш слава и чест, и власт,
    защото ти сътвори всичко.
Всичко съществува и е сътворено,
    защото такава бе волята ти.“

Footnotes

  1. Откровение 4:4 + старейшини Вероятно това са водачите на дванадесетте еврейски рода и дванадесетте апостоли на Исус.
  2. Откровение 4:6 четири живи същества Вж. Ез. 1:1-14.
  3. Откровение 4:9 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.