Откровение 1

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Йоан говори за тази книга

1 Това е откровението от Исус Христос. Бог му го даде, за да покаже на своите слуги онова, което скоро трябва да се случи. Христос го изяви на своя слуга Йоан, като изпрати ангела си при него. ² Йоан свидетелства за всичко, което видя. Това е посланието от Бога. Това е истината, която Исус Христос разкри. ³ Благословен е този, който чете на глас, и тези, които слушат това пророческо послание и спазват написаното там, защото времето наближава.

Посланията на Исус до църквите

⁴ От Йоан до седемте църкви ^[a] в Азия ^[b]:

Благодат и мир на вас от Онзи, който е, който беше и който идва, от седемте духа пред неговия престол ⁵ и от Исус Христос, верния свидетел, първия възкресен от мъртвите и владетел на земните царе.

Христос ни обича и с кръвта си ни освободи от греховете ни, ⁶ обедини ни в царство и ни направи свещеници, които да служат на Бога, неговия Баща. На него да бъде славата ^[c] и силата завинаги! Амин. ^[d]

⁷ Ето! Той идва с облаците и ще го видят всички, включително и онези, които го пронизаха. ^[e] И всички народи на земята ще скърбят заради него. Да, така ще стане! Амин.

⁸ „Аз съм Алфата и Омегата ^[f] – казва Господ Бог, – Този, който е, който беше и който идва, Всемогъщият.“

⁹ Аз, Йоан, вашият брат, заедно с вас споделям страданието, царството и търпението, които са в Исус. Бях заточен на остров Патмос, ^[g] понеже проповядвах Божието послание и истината, която Исус разкри. ¹⁰ В Господния ден Духът ме завладя и чух зад себе си силен, звучащ като тръба глас, ¹¹ който каза: „Запиши това, което виждаш, в книга и я изпрати до седемте църкви: до Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикия.“

¹² Обърнах се, за да видя кой ми говори. Тогава видях седем златни свещника ¹³ и сред свещниците един, който „приличаше на Човешки Син“. ^[h] Той беше облечен в дълга до земята роба и златен пояс опасваше гърдите му. ¹⁴ Главата и косата му бяха бели като вълна – вълна, бяла като сняг, а очите му пламтяха като огън. ¹⁵ Стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз, гласът му – като тътена на водопад. ¹⁶ В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.

¹⁷ Щом го видях, аз паднах като мъртъв в краката му. Той сложи дясната си ръка върху мен и каза: „Не се страхувай! Аз съм Първият и Последният, ¹⁸ Този, който живее. Бях мъртъв, но погледни – сега съм жив за вечни векове и държа ключовете на смъртта и ада. ¹⁹ Затова запиши това, което видя, което става и което ще се случи по-късно. ²⁰ Ето скритият смисъл на седемте звезди, които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни свещника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте свещника са тези седем църкви.“