Марк 4

Библия, ревизирано издание

Притча за сеяча

4 ^(A)И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна^[a]; а цялото множество беше на сушата край езерото.

^2 (B)И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

³ Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

⁴ И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁵ Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶ а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

^8 (C)А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁹ И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

^10 (D)И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

^11 (E)Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

^12 (F)така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

¹³ И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

^14 (G)Сеячът сее Словото.

¹⁵ А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

^16 (H)Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

¹⁷ нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

¹⁸ Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

^19 (I)но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

²⁰ А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.

Светилото и светилникът

^21 (J)И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

^22 (K)Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

^23 (L)Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

^24 (M)Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

^25 (N)Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

^26 (O)И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

²⁷ и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

²⁸ Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

^29 (P)А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.

Притча за синаповото зърно

^30 (Q)Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

³¹ То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

^32 (R)но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

^33 (S)И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

³⁴ А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Исус укротява бурята

^35 (T)И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

³⁶ И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.

³⁷ И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸ А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

^39 (U)И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

⁴⁰ Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹ И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?