Add parallel Print Page Options

10 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,

(A)и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

(B)Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.

(C)Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

(D)И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!

И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;

(E)и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.

И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;

изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.

10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:

11 (F)и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.

12 (G)Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.

13 (H)Горко ти, Хоразине! Горко ти, Вит саидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;

14 обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко в съда, отколкото вам.

15 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.

16 (I)Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.

17 Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

18 А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;

19 (J)ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;

20 (K)обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 (L)В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие.

23 (M)И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.

24 (N)Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.

25 (O)И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

27 (P)Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.

28 (Q)Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

29 Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

30 Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

31 (R)Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.

32 Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

33 Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,

34 и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.

35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.

36 И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

37 Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

38 (S)И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.

40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.

41 Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.