Иов 16

Библия, синодално издание

16 Отговори Иов и рече:

^2 (A)слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!

³ Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?

⁴ И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;

⁵ подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.

⁶ Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?

^7 (B)Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.

⁸ Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.

⁹ Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.

¹⁰ Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.

¹¹ Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.

^12 (C)Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.

¹³ Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,

¹⁴ пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.

¹⁵ Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.

^16 (D)Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,

^17 (E)макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.

¹⁸ Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.

¹⁹ И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!

²⁰ Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.

²¹ О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!

^22 (F)Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен.