Естир 7

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Обесването на Аман

7 И дойде царят с Аман на угощението у царицата. ² По време на пиршеството, на втория ден царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“

³ Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя и ако той пожелае, нека изпълни моята молба да подари живота ми и моето желание да спаси живота на народа ми. ^4 (A)Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем избити, ограбени и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, нищо не бих казала, защото това би било дело на враг, заради когото не си заслужава да се безпокои царят.“

⁵ Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да направи това?“

⁶ Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата. ⁷ Царят стана ядосано от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че царят му се разгневи. ⁸ Когато царят се върна от градината, завари Аман да се моли на царицата, наведен над леглото, на което лежеше Естир. И царят извика: „Да не би да искаш да насилиш жена ми в собствения ми дом?“ Като чу това, Аман се засрами.

⁹ А Харбон, един от царедворците, рече на царя: „Ето в дома на Аман има една греда, висока петдесет лакътя, на която трябваше да бъде обесен Мардохей, онзи, който спаси царя.“ А царят заповяда: „Обесете Аман на нея!“ ¹⁰ Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и едва тогава гневът на царя утихна.