Деяния 26

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Цар Агрипа разпитва Павел

26 Агрипа ^[a] се обърна към Павел и му каза: „Можеш да говориш в своя защита.“ Тогава Павел вдигна ръка за внимание и започна защитната си реч:

² „Считам се за благословен, царю Агрипа, че днес тъкмо пред теб ще се защитавам срещу всичко, в което ме обвиняват юдеите, ³ особено след като познаваш обичаите на юдеите и техните спорни въпроси. Затова те моля да имаш търпение да ме изслушаш.

⁴ Всички юдеи знаят как съм живял от детските си години в собствената си страна, а също и в Ерусалим. ⁵ Те ме познават отдавна и стига да искат, могат да потвърдят, че живях според най-строгата секта на нашата религия – живях като фарисей. ^{[b] 6} Изправен съм сега на съд заради надеждата си в обещанието, дадено от Бога на предците ни – ⁷ обещанието, което нашите дванадесет племена се надяват да получат. За него те ден и нощ ревностно служат на Бога. Заради тази надежда, царю, ме обвиняват юдеите. ⁸ Защо, хора, ви е трудно да повярвате, че Бог може да възкресява мъртвите?

⁹ Самият аз мислех, че трябва да правя всичко възможно против името на Исус от Назарет ¹⁰ и точно това вършех в Ерусалим. Много от Божиите хора хвърлих в затвора, като използвах дадената ми от главните свещеници власт. Когато ги убиваха, аз одобрявах това. ¹¹ Много пъти, влизайки във всички синагоги, ^[c] аз ги наказвах и се опитвах да ги накарам да богохулстват. Моето настървение срещу тях беше толкова силно, че тръгнах да ги преследвам и в чужди градове.

Павел разказва как е видял Исус

¹² Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск. ¹³ Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми. ¹⁴ Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: «Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си! ^[d]» ¹⁵ Аз попитах: «Кой си ти, Господи?», а Господ отвърна: «Аз съм Исус, когото ти преследваш. ¹⁶ А сега стани и се изправи на краката си. Явих ти се, за да те направя свой служител и свидетел относно това, което си видял, и това, което ще ти разкрия. ¹⁷ Ще те избавя от собствения ти народ и от езичниците, ^[e] при които ще те изпратя. ¹⁸ Ти ще им отвориш очите и ще ги обърнеш от тъмнина към светлина, от властта на Сатана – към Бога, за да получат прошка за греховете си и място сред онези, които Бог освети въз основа на вярата им в мен.»

Павел говори за делото си

¹⁹ И тъй, царю Агрипа, ^[f] аз се подчиних на това небесно видение ²⁰ и започнах да проповядвам най-напред на хората в Дамаск, после на тези в Ерусалим и из цяла Юдея, а също и на езичниците. ^[g] Казвах им да се покаят ^[h] и да се обърнат към Бога и с делата си да докажат, че наистина са се покаяли. ²¹ По тази причина ме хванаха юдеите, докато бях в храма, и се опитаха да ме убият. ²² Но Бог ми помогна и продължава да ми помага и до днес, и с неговата помощ аз стоя тук сега, като свидетелствам както пред хората със скромно положение, така и пред високопоставените. Не говоря нищо друго, освен това, което са предрекли пророците и Моисей. ²³ А те са казали, че Месията ^[i] ще умре и ще бъде първият възкръснал от мъртвите, че ще донесе светлина на юдеите и езичниците.“

Павел се опитва да убеди Агрипа

²⁴ Докато Павел все още говореше в своя защита, Фест каза високо: „Ти си луд, Павле, полудял си от толкова много учене!“

²⁵ „Не, Достопочтени Фесте, не съм луд – отвърна Павел. – Напротив, думите ми са пълни с истина и здрав разум. ²⁶ Царят знае за тези неща и аз мога спокойно да говоря пред него. Сигурен съм, че нищо не е убягнало от вниманието му, защото това стана открито пред всички. ²⁷ Царю Агрипа, ^[j] вярваш ли в думите на пророците? Зная, че вярваш.“

²⁸ Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“

²⁹ Павел отговори: „Дали лесно или трудно, моля се на Бога не само ти, а и всички, които днес ме слушат, да станат като мен, без, разбира се, тези окови.“

³⁰ Тогава царят, управителят, Верникия ^[k] и всички седящи с тях станаха ³¹ и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“ ³² И Агрипа каза на Фест: „Можехме да го освободим, ако не беше се отнесъл до императора.“