Add parallel Print Page Options

23 (A)Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. (B)Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ (C)Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: ‘Не укорявай водача на своя народ’.“ (D)Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. (E)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога[a].“ 10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. 11 (F)Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“

Заговор срещу апостол Павел

12 Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13 Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души. 14 Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел. 15 Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“ 16 Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел. 17 Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“ 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“ 19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“ 20 А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него. 21 Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“ 22 Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“

Отвеждане на апостол Павел в Кесария

23 След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта. 24 Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“ 25 Написа и писмо със следното съдържание: 26 (G)„Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс. 27 (H)Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин. 28 (I)Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион. 29 (J)И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови. 30 (K)След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“

31 Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида. 32 А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана. 33 Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел. 34 (L)Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече: 35 „Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.

Footnotes

  1. 23:9 В някои ръкописи липсва: „да не се противим на Бога“.