Деяния 20

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Павел в Македония и Гърция

20 Когато безредиците преминаха, Павел повика последователите, насърчи ги, сбогува се с тях и замина за Македония. ² Пътувайки из провинцията, Павел непрекъснато насърчаваше вярващите и така стигна до Гърция. ³ Там остана три месеца, а когато се готвеше да отплава за Сирия, узна, че юдеите подготвят заговор срещу него и реши да се върне през Македония. ⁴ Придружаваха го Сосипатър, синът на Пир от Берия, Аристарх и Секунд от Солун, Гай от Дервия, Тимотей и азиатците Тихик и Трофим. ⁵ Те бяха пристигнали първи и ни чакаха в Троада. ⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове ^[a] и пет дни по-късно ги настигнахме в Троада, където останахме седем дни.

Последното посещение на Павел в Троада

⁷ В първия ден на седмицата, докато бяхме събрани, за да разчупим хляб, ^[b] Павел, който се канеше да заминава на другия ден, заговори на всички и продължи да говори до полунощ. ⁸ Бяхме се събрали в една стая на горния етаж, осветена от много лампи. ⁹ На прозореца седеше младеж на име Евтих, който полека-лека се унасяше в сън, докато Павел продължаваше да говори, и когато сънят го надви, той се наклони и падна на земята от третия етаж. Когато отидоха да го вдигнат, беше мъртъв. ¹⁰ Павел слезе, хвърли се върху него и като го прегърна, каза: „Не се безпокойте, животът още не го е напуснал.“ ¹¹ След това се качи пак, разчупи хляба и яде. Той им говори още дълго време, чак до зори, и след това замина. ¹² Хората отведоха Евтих в дома му жив и радостта им бе неизмерима.

Пътуването от Троада до Милет

¹³ Продължихме към кораба и отплавахме за Асос, където Павел щеше да се присъедини към нас. Той ни нареди така, защото беше решил да стигне дотам пеша. ¹⁴ Когато се срещнахме с него в Асос, той се качи при нас на кораба и продължихме за Митилин. ¹⁵ На другия ден отплавахме и спряхме на място, близо до остров Хиос. На следващия ден се отбихме на остров Самос, а след още един ден пристигнахме в град Милет. ¹⁶ Павел беше решил да не спира в Ефес, за да не се налага да прекара много време в Азия, ^[c] тъй като бързаше да пристигне в Ерусалим по възможност за Петдесятница. ^[d]

Павел се сбогува с презвитерите в Ефес

¹⁷ От Милет Павел изпрати послание до презвитерите ^[e] на църквата ^[f] в Ефес, като ги покани да дойдат при него. ¹⁸ Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас – от първия ден, когато пристигнах в Азия. ^{[g] 19} Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си. ²⁰ Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом. ²¹ Настоявах пред всички хора – и пред юдеи, и пред гърци – да се покаят, ^[h] да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус. ²² А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там. ²³ Зная само, че във всеки град Святият Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания. ²⁴ Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус – да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат.

²⁵ А сега зная, че нито един от вас, сред които проповядвах Божието царство, няма да ме види вече. ²⁶ Ето защо днес ви заявявам, че не съм отговорен, ако някой от вас не бъде спасен, ²⁷ защото ви известих без колебание всичко, което Бог иска да знаете. ²⁸ Бъдете внимателни по отношение на себе си и на цялото стадо, което Святият Дух ви е поверил. Бъдете пастири на Божията ^[i] църква, ^[j] която той купи със собствената си кръв. ^{[k] 29} Зная, че като си замина, сред вас ще дойдат свирепи вълци и няма да пожалят стадото. ³⁰ И измежду вас самите ще се издигнат някои, които ще говорят изопачени учения, за да подмамят последователите на Исус след себе си. ³¹ Затова бъдете нащрек! Не забравяйте, че три години със сълзи на очи, ден и нощ, непрекъснато съветвах всеки от вас.

³² А сега ви предавам на Бога и на словото му, пълно с неговата благодат, което може да ви изгради и ви даде наследство сред всички, които са се посветили на Бога. ³³ Не съм пожелавал ничие сребро, злато или дреха. ³⁴ Сами знаете, че с тези две ръце служих на своите нужди и на нуждите на всички, които бяха с мен. ³⁵ С всичко, което вършех, ви показвах, че трябва да се трудим така, за да помагаме на слабите. Да помним думите на Господ Исус, изречени от самия него: «По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш.»“

³⁶ Като каза това, Павел коленичи с всички тях и се помоли. ³⁷ Всички плакаха много, прегръщаха го и го целуваха, ³⁸ опечалени най-вече от думите му, че повече няма да го видят. След това го придружиха до кораба.