Add parallel Print Page Options

Пътуването за Рим

27 (A)И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

(B)И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

(C)На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.

И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

(D)Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.

12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Морската буря

13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.

14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,

15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;

17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.

20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.

22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

23 (E)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:

24 (F)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

25 (G)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

26 (H)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.

30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,

31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.

34 (I)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.

35 (J)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.

36 От това всички се ободриха и ядоха и те.

37 (K)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

Корабокрушението

39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 (L)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 (M)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.