Даниил 3
Библия, синодално издание
3 (A)Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;
2 и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.
3 И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.
4 Тогава глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици:
5 (B)щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
6 а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.
7 Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.
9 (C)Те казаха на цар Навуходоносора: „царю, да си жив довека!
10 (D)Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;
11 а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
12 (E)Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят“.
13 Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.
14 Навуходоносор им каза: „с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?
15 (F)Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?“
16 (G)Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: „няма нужда да ти отговаряме на това.
17 (H)Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.
18 (I)Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним“.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;
20 и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.
21 Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.
22 И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.
23 А тримата тия мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха в горящата огнена пещ вързани.
24 [a](И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.
25 Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:
26 „благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.
27 Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища – прави и Твоите всички съдби – истински.
28 Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.
29 Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;
30 Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.
31 И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, –
32 и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.
33 И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.
34 Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.
35 Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,
36 на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.
37 Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,
38 и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.
39 Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.
40 Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.
41 И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.
42 Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;
43 избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,
44 та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,
45 за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена.“
46 А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,
47 и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти
48 и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.
49 Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,
50 и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.
51 Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:
52 „благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.
53 Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.
54 Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.
55 Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.
56 Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.
57 Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
58 Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
59 Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
60 Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.
61 Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
62 Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.
63 Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
64 Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.
65 Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.
66 Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.
67 Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.
68 Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.
69 Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.
70 Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.
71 Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.
72 Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.
73 Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.
74 Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.
75 Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.
76 Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.
77 Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.
78 Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.
79 Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.
80 Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
81 Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.
82 Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.
83 Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.
84 Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
85 Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
86 Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.
87 Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.
88 Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.
89 Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.
90 Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки“.)
91 Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: „нали трима души вързани хвърлихме в огъня?“ Те отговориха на царя: „наистина тъй, царю!“
92 (J)На това той рече: „ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий“.
93 (K)Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: „Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
94 (L)И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.
95 (M)Тогава Навуходоносор рече: „благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!
96 (N)И от мене се дава повеля: който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя“.
97 Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).
98 Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!
99 Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.
100 (O)Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род.
Footnotes
- 3:24 Стиховете от 24 до 91 са взети от гръцки, понеже ги няма в еврейския текст.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
