Второ Коринтяни 10

Библия, синодално издание

10 Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.

^2 (A)Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.

^3 (B)Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.

^4 (C)Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,

^5 (D)и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,

⁶ и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.

^7 (E)На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.

^8 (F)Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.

⁹ Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, –

^10 (G)понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, –

¹¹ такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.

¹² Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.

^13 (H)Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.

¹⁴ Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;

^15 (I)ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,

¹⁶ тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.

^17 (J)„Който се хвали, с Господа да се хвали“.

^18 (K)Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.